ВИРТУАЛНА ЛУДОСТ – Част I
Или по – скоро една кратка и чудата история, за това как концепцията за Виртуална реалност си проправя път в поп – културата и съвремието
Днес живеем в едно все по – забързано ежедневие. Както навсякъде, така и в света на технологиите модите се менят бързо. През последното десетилетие технологичните гиганти дружно се надпреварваха да създават безконтактни контролери, 3D телевизори, смартфони и таблети. Ето, че сега дойде времето на устройствата за симулиране на виртуална реалност.
Що е то витруалната реалност? Малко размисли.
Казано накратко – компютърът се опитва да излъже мозъка ви, че това, което виждате през шлема и/или очилата за симулация на виртуална реалност, е истина. Устройството, използвано за изграждане на виртуалния образ показва изображение, което при вашето движение се модифицира в 3D среда, в която имате чувството, че присъствате физически. Усещането е подсилено чрез 3D аудио, което често води до пълно изключване на реалната физическа среда, в която сте.
Самата идея не е нова. Още от 1962 г. са правени множество опити (за жалост неуспешни) за създаване на функционално устройство от този тип. Гледайки назад във времето, до този момент за най-големи успехи могат да се приемат Sega VR, създадено от компанията Sega, през 1991 г. за домашната им гейм конзола Mega Drive, и мобилната конзола Virtual Boy на Nintendo от 1995 г. Макар и комерсиално неуспешни, двете устройства поне показват кой в бъдеще би могъл да е заинтересован да закупи и използва подобна технология – геймърите.
Днес на пазара започват да навлизат последно поколение продукти за симулиране на виртуална реалност, като най-известните са Оculus Rift, HTC Vive, и PlayStation VR. И макар историята за технологичния процес и безбройните проблеми, съпътващи тяхното създаване да е интересна и вълнуваща, вярвам, че тя е разказвана, преразказвана и обсъждана достатъчно много пъти.
Точно поради тази причина, в тази и следващите две части на този материал ще се опитам да ви отведа в дълбините на една малко по – различна и често оставаща встрани от общественото внимание тема. История за това как концепцията за съществуване на виртуална реалност постепенно си проправя път в поп – културата.
Готови ли сте? Да започваме!
- 23 Септември 1950
„Велд”
Линията на времето в нашия разказ започва в далечната 1950 година, през един студен септемврийски ден, когато за първи път бива публикуван разказа на Рей Бредбъри „Велд”. Въпреки че автора завършва своето произведение много преди термина „виртуална реалност“ да е измислен, неговият разказ предвещава възможността, едно първоначално „виртуално място” да се превърне в болезнена реалност. Подобно на голяма част от предишните си произведения, Рей Бредбъри отново се фокусира върху възможните последствия от създаването на автоматизиран свят. „Велд”описва една, може би малко плашеща къща, която дава възможност на деца, изпитващи разочарование от своите родители да избягат във виртуални пасища някъде далеч, далеч в Африка. Проблемът, който обаче се появява в тази идилична атмосфера е , че в един момент този автоматично генериран свят се оказват твърде реален.
- 1 Февруари 1981
„Истински имена”
Прескачаме няколко леко скучни откъм материали за виртуалната реалност десетилетия и пристигаме в 1981. Аах, 80-те години, в които личности, решения и изобретения промениха коренно бъдещето ни, и през който за първи път се заговори за така нареченото „киберпространство”.
Терминът „киберпространство” е използван за първи път от Джон М. Форд в романа Мрежа от ангели (1980 г.). В последствие „киберпространството” бива използвано като основна концепция в краткия разказ на Върнър Виндж – „Истински имена”, както и от един от най-известните и талантливи автори на научна фантастика ,Уилям Гибсън, в неговите произведения „Горящ хром” и култовия „Невромантик”.
Геройте на Виндж обаче имат една характерна особенност. Те биват хакери или по скоро „магьосници”, който се свързват към виртуалната реалност, посредством фантастични или почти митологични технологии и начини. Подобни „фентъзи” елементи напомнят на ролеви игри в стил – Dungeons & Dragons, които точно по това време започват да навлизат на развлекателния пазар.
- 9 Юли 1982
„Трон”
„Трон” е култовият филм, който най-после успява да запознае изключително голяма аудитория от зрители с концепцията за виртуалната реалност. По времето на премиерата му в САЩ по-малко от 10% от населението е имало компютри и точно поради това вярвам, че вълшебният свят на всички тези програми с човешки черти, е бил нещо наистина невиждано до момента. Като добавим и новаторските анимационни ефекти, „Трон” успява да спечели солидна фен – база и почитатели, предлагайки им едно наистина интелигентно поднесено приключение.
„Трон” е сред един от първите научнофантастичени филми, които използват компютърна анимация, за да генерират масивен свят, герои със светещи и шантави костюми, както и ултра футуристични за времето си возила. Въпреки факта, че филмът остава финансов провал, неговото културно влияние се разпростира с десетилетия напред във времето и повлиява редица научнофантастичени филми и литературни произведения. Тъжно е да се отбележи, че дългоочакваното от милиони фенове продължение – „Трон: Заветът“ не можа дори от части да покрие стандартите, поставени от оригиналния филм. Всъшност може би с изключение на музиката. На помощ на Джоузеф Косински (доста лош избор за режисьор, мен ако питате) биват привлечени Daft Punk, които са избрани да напишат целия саундтрак на филма и френските уроди го правят адски добре. Електронните им ритми допълват всяка една от сцените и завишават усещането, че сме попаднали в един нов и футуристичен свят. И това е цяло щастие… можем спокойно да забравим за слуховото изтезание от синтезаторите на Уенди/Уолтър Карлос от първия филм. Между другото, преди известно време пича си сменя пола, така че не знам с кое име да го наричам. Може би съм малко пристрастен към подобен стил музика, но лично аз вярвам, че в „ Трон: Заветът” Daft Punk улавят звуците на виртуалната среда по един нетрадиционен и силно провокиращ и въздействащ начин, по подобие на Vangelis, който улови мрачната красота на бъдещето от „Блейд Рънър” (1982).
- 30 Септември 1983
„Brainstorm”
Филмът проследява живота на двама учени (в ролите са Кристофър Уокън и Натали Ууд), които разработват интерфейс за свързване на човешкия мозък към компютър. Целта на тази футуристична връзка между човек и машина е да бъде дадена възможност на хората да споделят помежду си чувства и преживявания, използвайки виртуалната реалност.
Въпреки отличната актьорска игра, както и редица комични моменти (нон-стоп виртуален оргазъм, тра-ла-лаа) „Brainstorm” си остава далеч от финансовите очаквания.
Самата премиера на филма остава горчив вкус у зрителите –това е последния филм на една от най-популярните холивудски звезди от 1950-те, 1960-те и 1970-те Натали Ууд. Уви, нещастен случай през 1981 година на остров Санта Каталина, води до нейната преждевременна кончина само на 43-годишна възраст.
- 1 Юли 1984
„Невромантик”
Уилям Форд Гибсън е наричан неслучайно баща на Киберпънк поджанра и движението.
В може би неговото най-емблематично произведение „Невромантик” Гибсън установява концепцията за така нареченото „съзнателно халюциниране” на виртуалната реалност. Романът е част от трилогията „Спроул“, включваща още две книги – „Мона Лиза Овърдрайв“ и „Нулев Брояч“. Героите на Гипсън, които също са хакери , успяват да забогатеят, чрез кражби от корпоративни центрове, съхраняващи чувствителна и скъпо струваща информация. Хакерите на Гибсън, в това число и главният герой Кейс могат да се превръщат в компютърен код, а съзнанията им да бъдат прехвърлени по хирургически път в компютъри. Писана още в миналия век (1984 г.), малко след като Интернет се е излюпил а всевиждащата му сянка е достигнала и до цивилните компютри, „Невромантик“ се явява пророчески запис за социалното влияние на мрежата и отчасти за начина, по който се ползва тя днес.
Гибсън разглежда и възможността комютрите да бъдат способни да съхраняват човешкото съзнание и плът, което се символизира от бившия учител в хакерството на Хенри-Дорсет Кейс – легендарният Дикси Флетлайн. Влиятелна корпорация е консервирала съзнанието на вече мъртвия Флетлайн в компютърна памет.
„Невромантик” печели трите най-големи награди за научна фантастика, (Небюла, Хюго и Мемориалната награда на Филип Дик), а Гибсън бива поканен за малка роля в телевизионната серия Wild Palms, посветена на Виртуалната реалност. В серията Гибсън е представен като човека, който изковава концепцията за „киберпространството“.
„Невромантик“ е не само крайъгълен камък във фантастиката, но и адски увлекателно четиво, чийто сюжет е по-оплетен от кабелите под бюрото ми. И макар самата книга да не е от най-лесните за четене, предвид голямата доза информация и многото идеи, поднесени чрез абстракните описания на мрежата или чрез диалози, пълни с „техжаргон”, застояване в сюжета няма, а действието се развива непредвидимо и по машинно логично.
- 6 Март 1992
„Човекът с косачката”
Когато хората си мислят за Виртуална реалност, „Човекът с косачката“ е може би първият филм, който изниква в съзнанието им. Историята на филма проследява работата на група учени, провеждащи експеримент върху умствено изостанал човек, давайки му разнообразни коктейли от медикаменти и опиати, и подлагайки го на виртуална среда, с цел да стимулират работата на мозъка му. Експериментът жъне успех и не след дълго обикновения градинар, вече разполага с брилянтен ум, който обаче има собствени планове за следващите фази на експеримента…
„Човекът с косачката“ е екранизация по едноименния кратък разказ на Стивън Кинг, включен в книгата му „Night Shift“ / „Нощна Смяна“ през 1978 година. Интересното в случая е, че Кинг съди продуцентската къща и предявява иск името му да бъде премахнато от завършената продукция. Авторът заявява, че неговата история, не само че няма нищо общо с виртуалната реалност, но и всъщност няма почти каквото и да е било общо с историята в филма.
- 31 Октомври 1993
„Убийство по сценарий”
Ето че виртуалната реалност намира своето място и на малкия екран у дома.
В края на незабравим епизод Анджела Лансбъри се опитва да помирише цветя около нея, докато тихичко се оплаква от невъзможност технология да възпроизведе такова уникално чувство. В интерес на истината, технологията най-после успява да догони желанията на мис Лансбъри. Днес си имаме ентусиастите от “Feelreal” и техните невероятни шлемове и маски, способни да симулират широка гама от миризми и усещания (студ, топлина, вятър и тн.)
- 14 Януари 1993
Семейство симпсън „Мардж срещу монорелсата”
Лиса успява да си внуши, че приспособлението й за виртуална реалност (което да си призная честно ми прилича по-скоро на машина на времето) ще я транспортира назад във времето и пространството – по -конкретно в Монголия, 1200 години След Христа.
- 8 Октомври 1993
„Разрушителят”
Криогенно замразеният през 1996 г. Силвестър Сталоун се събужда в 2036. Най-общо казано след този момент се случват доста голям куп глупости и несвързани работи, но основният момент е, че на Сталоун много, ама много му се иска … да опознае Сандра Бълок по-отблизо. Е, двамата найстина правят секс след една романтична среща, но за нещастие на Сталоун това се случва чрез използване на човешкото въображение и на шлем за виртуална реалност. Както изглежда реалният секс бива не само забранен в далечното бъдеще, но и считан за нещо долно и отвратително (the fuck?!)
- 1 Юни 1993
„Джурасик парк”
Екип от надрусани учени използват технология за виртуална реалност, за да откриват и попълват мулекулярните липси в ДНК-то на динозаврите. Може и да не е много смислено като го каже човек на глас, но пък на големия екран – избива рибата както се казва. За жалост технологичният елемент постепенно започва да се губи в продълженията Джурасик парк 2 (1997), Джурасик парк 3 (2001) и Джурасик Свят (2015), за сметка на по- екшън ориентирани сценарии… Damn you hollywood !
- 16 Май 1993
„Wild Palms”
Често сравняван с Туин Пийкс на Марк Фрост и Дейвид Линч, „Wild Palms” е почти сюрреалистичен мини-сериал, който съвсем успешно по мое мнение, успява да поквари технологията за виртуална реалност и да я превърне в инструмент на зловеща конспирация. Уилям Гибсън, поканен за малка камео роля в сериала, се подготвя и репетира в сътрудничество с мис Бренда Лаурен – истински пионер в света на технологиите за виртуална реалност. „Wild Palms” наистина си заслужава да отделите малко време и да го изгледате, повярвайте ми.
- 3 Февруари 1994
„Луд съм по теб”
Старо, но златно. Актьорите Пол Райзър и Хелън Хънт играят младоженци, които обичат да използват технология за виртуална реалност, за да се срещат на романтична пейка на плажа.
- 3 Септември 1994
Чувайки името „Виртуални рейнджъри” може би се сещате за друго подобно по смисъл и име телевизионно шоу – „Звездни Рейнджъри Мистична Сила”, което всъщност не е учудващо предвид факта, че героите и на двата сериала са собственост на една и съща фирма. Лично за мен „Виртуални рейнджъри” винаги е било по – доброто шоу. Историята на кратко, се върти около трима тийнейджъри, който стават виртуални рейнджъри. Следва серия след серия от приключения, през които рейнджърите правят всичко възможно, за да предотвратят завладяването на материалния и виртуалния свят от злите сили на мутантите. „Виртуални рейнджъри” имат 90 епизода… Много ми липсват тези времена, ех, ех малки бяхме 🙁 🙁 , какво нещо е живота, един ден си детенце, на другият вече голям човек, а времето лети неусетно..
- 9 Декември 1994
„Разкриване”
Един изключителен филм на Бари Левинсън, по идея на Майкъл Крайтън и Пол Атаназио. Успешно преплитайки елементи от мистерия, детективски роман и трилър, „Разкриване” принуждава Том Сандърс (Майкъл Дъглас) да се свърже към така наречения „Коридор” – двуизмерен поток от данни. С развитието на историята разбираме, че „Коридора” бива използван от началника на Сандърс, за съхраняване на тайни файлове и материали.
- 10 Март 1995
VR.5
Много преди да гледаме световните феномени „Доктор Хаус” и „Светулка/ Firefly”, телевизия Fox, излъчи един доста по-безизвестен сериал, който продължи малко повече от два месеца – „VR.5”. Историята на „VR.5” включваше наред с множеството недомислици и сюжетни дупки, сложен заговор за „препрограмиране и пренаписване” на реалния свят, чрез намеса във виртуалния. Самият виртуален свят, ако не се лъжа, беше достъпен през гънка във времето и пространството. Или нещо от сорта….
- 26 Май 1995
„Джони Мнемоник”
„Джони Мнемоник“ е канадски киберпънк филм от 1995 г, базиран на разказа със същото име от Уилям Гибсън. За да бъда напълно честен, трябва да си призная, че това всъщност не е история за виртуалната реалност като такава, а е по- скоро разказ за един лишен от емоции киберпънк-куриер, който с помощта на Хенри Ролинс и Ice-t се опитва да намери нарко-зависим делфин… Дъъъ?!? Самия филм е отделен от книгата и има своя собствена идея. Което само по себе си, не е непременно лошо, но в случая с „Джони Мнемоник“ резултатите са доста миксирани. От една страна имаме прилични за 1995 г. ефекти (макар и според мен да са леко изкопирани от излезния преди това филм „Хакери”. Има и добра актьорска игра: Киану Рийвс, Такеши Китано и Хенри Ролинс имат солидни роли. Оттам на сетне, всичко е мрънкане: объркана история пълна с зли централи, изкуствени интелекти мотаещи се без цел и посока – на ляво, на дясно, някаква зловеща и странна епидемия, която си остава необяснена…
Но във всеки случай трябва да се отбележи, че образът на Киану Рийвс и сцената, в която той носи огромен, сребрист шлем и жестикулира бясно във виртуален, информационнен град, остава и до днес в колективното ни съзнание, като едно от най-запомнящите се изображения, свързани с виртуалната реалност и технология.
- Published in Uncategorized @bg